Нямахме терените, с които разполагат децата днес. Трябваха ни просто две дървета за рамка на врата или просто два камъка, или тениски- просто нещо, което да ни служи за цел. Екипи също нямахме, за да се различаваме просто единият отбор оставаше без дрехи от кръста нагоре и играехме "облечени срещу голи". 

Но темата днес е вратата. Винаги, винаги избухваха спорове дали е вкаран гол или не, защото два камъка не са достатъчни в тази игра, изпълнена с толкова страст и непримиримост. 

 Но всичко това е до болка познато на Времето. "Историята се учи, за да не се повтарят грешките направени преди! "

 Днес ще Ви върнем в зората на футбола, за да Ви разкажем една интересна история.

Преди 130 години инженер от Ливърпул измислил мрежата за футболната врата. ВАР за онова време. 

Мъжът вижда, че гол на любимия му Евертън е незачетен и решил да направи нещо по въпроса. 

Мислите ли, че мрежата на  футболната врата винаги е съществувала? Това не е така. Измислена е от английския инженер Джон Александър Броуди. Макар че нямало мрежа, феновете, футболистите и реферите безкрайно се занимавали с едно: те спорели дали има гол или не. Често това е завършвало с бой.

Футболът в Англия съществува от средата на 19 век, а първите правила са приети през 1846 година. Но при определянето на головете често възниквали сериозни проблеми: до 1875 година нямало напречна греда на вратите, понякога между двата стълба било връзвано въже, което да определи горната граница на вратата. 

Всичко се променило през 1889 година „Евертън“ вкарва, но голът не е отчетен- съдията просто неможал да види дали топката минава между стълбовете на вратата. За щастие, Джон Александър Броуди, инженер и фен на Евертън, видял този момент точно на Анфийлд.

След мача Броуди измислил как да реши проблема- мрежа! 

Защо точно мрежа? Броуди обяснява:

„Предлагам да прикачите дъски, платно или мрежа към конструкцията на портата. Това ще създаде джоб, в който топката може да остане или да се залепи след преминаване на линията на вратата. Затова бих предпочел да използвам мрежа, базирана на няколко допълнителни лъча."  

Изобретението на Броуди веднага решава два важни проблема на футбола от 19-ти век: на съдиите става по-лесно да определят кога има голове, а мрежата отстранила феновете от вратарското пространство - понякога те гледали мачовете директно зад вратаря и дори му помагали.

Мрежата за първи път е тествана през 1889 година в парк Стенли в Ливърпул - до нея са стадионите „Анфийлд“ и „Гудисън“. Година по-късно Броуди патентова изобретението и през 1891 г. кани футболната асоциация да изпробва мрежата в мач под егидата на ФА. По това време мрежата се е правила от коноп и юта (традиционни материали за въжета), сега по-често се използват найлон, полипропилен или специален памук.

За първи път отборите на Север и Юг играли с мрежите на домашния стадион на Нотингам Форест. Броуди сигурно е бил много доволен, когато първият играч, който изпратил топката в мрежата, бил нападателят на Евертън Фред Гери. Севера печели с 3:0.

На следващия ден вестниците похвалили иновациите, но както при VAR, не всички бяха единодушни. Бирмингамският "Поуст" решил да не прави изводи след един мач: "За всички цели нямаше въпроси, така че е рано да се преценят ползите."

Първият официален мач с мрежата е финалът на ФА Къп през март 1891г. На "Овал" в Кенингтън в Лондон Блекбърн побеждава Нотс Каунти с 3:1.

От септември 1891 г. ФА задължава да се използва мрежата на вратите във всички мачове от първенството и купите. И скоро дори скептиците от Бирмингам признават: „Колко полезна мрежа за портата! И двата гола на Астън Вила бяха отбелязани след далечни изстрели под напречната греда. От голямо разстояние би било трудно да се види къде точно отиде топката. Но мрежата свали всички въпроси."

Броуди не спира дотук: след това той проектира много по-полезни и по-впечатляващи неща за Ливърпул и северната част на Англия: първият околовръстен път във Великобритания, първите трамвайни коловози, първата междуградска магистрала.

Но самият инженер уверява: най-вече се гордее с мрежата за вратите.