В днешно време футболистите освен спортисти, също така са рекламни лица, модни икони, модели на подражание.
Те са предпочитани от рекламодателите заради своята популярност, харизма, младост и начин на живот. Вече не е новост даден играч да сключи колосален договор с някой от големите производители на футболна екипировка.
Nike, Adidas, Puma рекламират своите продукти чрез най-изявените и обещаващи таланти в играта. Но днес ще Ви върнем малко назад във времето, когато е нямало милиони от реклама, за да носиш обувките на някой международен консорциум.

Когато в средата на 19 век традиционните игри с топка за английските колежи и училища се трансформират във футбол, заедно с дебели плетени гамаши и тежки шапки, първите играчи носели кожени работни ботуши, твърди и тежки.   Първите отбори представлявали основно фабрики, транспортни компании или корабостроителници, чиито работници използвали същите обувки за игра, с които работели в предприятията. Тези обувки най-често са направени от лошо обработена многослойна кожа и се плъзгат по тревата.

Било е много трудно да се движиш с такива обувки, така че в първите години се играе футбол почти на място, просто топката се е изритвала с максимална сила, а неща като финт са били фимера

През 70-те години на миналия век няколко компании започват да произвеждат специализирани обувки за футбол. Това са обувки изработени от плътна кожа, стигащи до горната част на глезена. Дълго време се е смятало, че само високите обувки могат да предпазят футболистите от удари по краката, които никак не са липсвали по онова време.

Носовете на тези първи футболни обувки са подсилени с шапки, изработени от допълнителни слоеве кожа, защото по онова време единствената техника на удари и пасове е с върха на обувките.. Подметката на обувките била специално изработена високо: кожата по повърхността им ставала много мокра по време на дъждове. В наши дни любителите на дългите походи носят подобни обувки.Тези обувки тежели по 550 грама всяка.

В онези години дренажната система на футболните тревни е все още в зародиш. Максималното подобрение на игрищата представлявало полагането на парчета трева върху слой пясък и камъни, но в цяла Англия имало едва няколко такива терена. Всеки дъжд превръщал терените в големи блата. А обувките на играчите ставали двойно по-тежки и полепнали с кал.

През 1886 г. Etent Patent Boot Stud пуска реклама за футболни обувки с шипове на подметката, в които е използван цитат на активен играч, който твърди, че шиповете са „прекрасно подобрение на футболните ботуши, подходящи за всяко време“. Първите подобни шипове били направени от метал, дърво и пресована кожа.
През същата година Английската футболна асоциация (ФА) изготвя набор от футболни правила и закони. Параграф 13 е посветен на обувките: „Не е позволено да се играе с отворени пръсти, железни чинии или гутаперча подметки на обувките.“

След пет години, ФА оформя специален указ, който обхваща футболни обувки с шипове. Уточнено е шиповете да са от кожа, да стърчат не повече от половин инч (1,27 см), а крепежните елементи да са на едно и също ниво с подметката. По този начин, десет години преди началото на ХХ век, играчите получили футболни обувки с шипове - но още много различни от обичайните ни днес.

Външният вид на футболните обувки не се е променил от десетилетия. 

Професионалните футболисти импровизират, за да направят неудобните твърди обувки много по-поносими. Много играчи закупували един или два размера по-малки обувки, едва ги обували на краката си и взимали гореща вана. Кожата се опъвала, а обувките придобивали формата на краката на футболистите.

Норман Крик, който тренира английския олимпийски отбор по футбол, описва по различен начин процеса в своята книга.  “Половин час стояха на ръба на ваната с хладна вода и потапяха краката си с ботушите. След това ги оставяха да изсъхнат на стайна температура - не пред огъня - и след това ги намазваха добре с дубин. "  Дубинът е смес от восък, агнешка мазнина и масло.

Всичко това  се променя през 1924 година. Тогава в малкото градче Херцонгенаурах, на 20 км от Нюрнберг, братята Адолф и Рудолф Даслер основават своята фабрика за обувки Gebruder Dassler Schuhfabrik.
Година по-късно те са първите в Германия, които започват да произвеждат кожени спортни обувки с ръчно ковани шипове. По-късно Адолф и Рудолф разработват дизайна на взаимозаменяеми шипове с различна дължина, които могат да се променят в зависимост от метеорологичните условия. На Олимпиадата през 1928 година бегачът Лина Радке печели златото с обувките на братя Даслер.