Само преди няколко часа затвори януарският трансферен прозорец. Станахме свидетели на поредните покупки в “последния” момент, огромни суми се “хвърлиха” за играчи, които да помогнат на новите си работодатели да повишат представянето си в местните първенства и европейски турнири. 

Всеки път щом започнат този процес футболните фенове тръпнат в очакване- кого ще привлече любимият им отбор? Ще успеят ли да подпишат с голямо име? Ще запазят ли талантливия млад играч, излязъл от школата или ще бъде “погълнат” от “големите риби” на пазара? “Градският съперник ще извади ли сериозна сума, за да се опитат да ни догонят?”

И когато даден трансфер се оповести официално, започва “броенето” на пари- “как може този да струва 60 милиона евро?!; “Не е нормално 19-годишен играч да се взима за 40 милиона!”; “...сега на този ще му даваме по 200 хиляди на седмица!” 

Футболните фенове се интересуват от финансовата част в играта, не помалко от тактическата, физическата и психическата дейност на футболистите на терена. Но много малко от тях наистина разбират какво се случва в счетоводните книги на отборите! Ще се опитам да ви открехна вратата към финансовите отдели на клубовете и техните действия.

Както повечето от Вас знаят УЕФА създаде Финансовия Феърплей(ФФ), за да може да накара клубовете да плащат задълженията си към играчи, други клубове и власти. С две думи- да си плащат сметките навреме и да намали загубите им. ФФ бе приет през 2010 година и влезе в сила от сезон 2011/2012. След няколко промени през годините стигаме до днешния вариант на ФФ, в който не се позволяват загубите на даден клуб през последните 3 отчетни години да надхвърлят 30 милиона евро.

За финансите във футбола са основни две позициите:

 Едните смятат, че футболът е много прост паричен бизнес. От една страна имате разходи: за персонал(играчи, треньори, длъжностни лица, административни разходи: ток, вода, обслужване на стадиона) и инфраструктура(построяване на база, терени, общежития за академията и тн). От другата страна са приходите, които за футболните клубове са основно от три направления: печалба от участия в турнири и мачове, търговия и постъпления от телевизиите.
Вторите твърдят, че счетоводството на паричните потоци във футбола не е от особено значение и трябва да се третират като във всеки друг бизнес, съгласно МФСО- Международни Стандарти за Финансова Отчетност.

Важното тук е каква е позицията на УЕФА? Европейската футболна централа оценява отчетите на футболните клубове по МФСО, което вече е норма за огромна част(да не кажем всички) клубове.
Основното, което нас ни интересува е безкасовото счетоводство и непаричните разходи. “Амортизацията” е само една част от тях. 

Амортизация- постепенната загуба на стойността на актива, която се признава за разход във финансите. Все пак всичко си има срок на годност!

Преди да преминем към финансовите тънкости на финансовите отдели, трябва да определим какво е “Играч” за даден клуб? След приемането на правилото “Босман” клуб не може да задържи играч по никакъв начин, нито да получи обезщетение за него след прекратяване на договора му. Следователно играчите не се купуват, купуват се договорите с тях! “Договорът” за клуба е нематериален актив.

Определена сума(да кажем 10 милиона) се плаща за договора(играча Х) по време на трансфера и той се сключва за определено време, например за 5 години. През тези 5 години играчът работи за клуба- той е средство за клуба за постигане на резултати, както чисто спортни, така и финансови. Следователно е НЕЛОГИЧНО да се отпишат всичките 10 милион аза направения трансфер още през първата година след трансфера. От финансова гледна точка договорът на играча се “капитализира”- записва се в баланса на клуба като актив, а в отчетите на клуба стойността на играча се “Амортизира” или равномерно се разпределя през периода на договора. 

Сега ще онагледим всичко казано дотук в таблица и ще Ви стане ясно какво “бръщолевих” досега. 

Нашият любим Стоук Сити закупува играч за 10 милиона евро от Манчестър Юнайтед, като договорът му с клуба е за 5 години. Тоест, Стоук трябва да плаща за него 2 милиона евро амортизационни плащания годишно от 2020 година до 2025 година.

Ето така изглежда покупката на нашият играч за финансовите книги на Стоук.

Да кажем, че нашият нападател не е покрил големите очаквания, които имахме към него през сезона и решим да го продадем. Появява се купувач(Уест Бромич) и си “стискаме ръцете” за сумата от 7 000 000 евро. Простата математика казва, че сме на загуба от 3 000 000 евро, нали? Не така стоят нещата от финансова гледна точка.
През миналия сезон 2020/2021 ние сме заплатили общо 3 000 000 евро за играча(2 милиона амортизационни плащания + 1 милион под формата на заплата). 7-те милиона евро от трансфера му в Уест Бромич покриват част от остатъчните общо 8 милиона амортизационни плащания. 

   8 000 000 евро разходи - 

 - 7 000 000 евро приходи(от продажбата) = 1 000 000 евро загуба за клуба.  
Но тъй като през годината на продажба(сезон 2021/22) ние няма да му платим заплата в размер на 1 000 000 евро, които са предвидени в счетоводните баланси на клуба, то клубът излиза чист от сделката.
  1 000 000 евро загуба

 - 1 000 000 евро спестена заплата = 0 евро в баланса на клуба за годината. 

Важно е да се разбере следното. Стоук е платил цялата сума от 10 000 000 евро на Юнайтед за играча на един транш през 2020 година- “червените дяволи” са получили парите си веднага. Счетоводните баланси обаче изискват от Стоук да изписват трансферната сума постепенно.

Затова когато става въпрос за многомилионен трансфер отборите искат времетраенето на договора с играча, който е закупен да е максимално дълъг. По този начин амортизационните плащания намалят за всеки отчетен период и за финансистите на клуба е по-лесно да осигурят благоприятен баланс за отчетния период.

Нека разгледаме един такъв многомилионен трансфер. Трансферът на Анхел ди Мария в Манчестър Юнайтед за 59 700 000 евро е считан от феновете на “червените дяволи” за сериозна издънка на ръководството. Той игра в “театъра на мечтите” едва една година, след което бе продаден на ПСЖ за сумата от 44 000 000 евро. Нека погледнем обаче как стоят нещата от счетоводна гледна точка:

Закупен през 2014 година за 75 милиона евро от Реал Мадрид Ди Мария влезе в годишните баланси на Юнайтед като амортизационен разход от 15 милиона евро. Добавяме годишното му възнаграждение и крайната сума за отчетен период е 32,3 милиона евро

След изиграните 32 мача за Манчестър, в които записа 4 гола и 12 асистенции, ръководството на клуба реши да продаде аржентинеца на ПСЖ през 2015 година за 63 милиона евро(13 милиона по-малко от покупната му цена преди година)

Нека да видим как се отрази този трансфер в счетоводните баланси на клуба:
Приходът от продажбата на играча е 63 милиона евро.
Амортизираните остатъчни плащания са общо 60 милиона евро.
Отчетена е печалба в размер на 3 милиона евро.
Но след като клубът няма да заплати 17,3 милиона евро под формата на заплата на играча, то за финансовия отчетен период клубът излиза на плюс с 20,3 милиона евро.

Следвайки този модел на работа, клубовете не търпят огромни загуби, дори и след подобни големи покупки. Това на практика означава, че клубове като ПСЖ, Челси, Манчестър Сити не можеха да купуват играчи преди въвеждането на ФФ и да излизат “на сухо” . Просто сега разходите им ще бъдат взети предвид в продължение на дълги години напред.  От друга страна, това означава, че според новите правила на ФФ е възможно да се инвестира доста ефективно в състава на даден клуб.

Нека вземем някой “малък” клуб- Шефилд Юнайтед. Те сега по този модел могат да се подсилят с трима играчи за 100 милиона евро(35+35+30 милиона), които ако подпишат 5-годишни договори ще представляват едва 20 милиона за клуба през отчетния период. Това е “смешна” сума за отбор от Висшата лига, където само от телевизионни права клуба получава 100 милиона на сезон!

Използването на този счетоводен механизъм води до леки странности. Например, когато играч от академията се присъедини към първия състав на клуба. По отношение на баланса този играч не струва нищо. Нула! Донякъде е логично, защото при продажба на играча, клубът получава 100% печалба. 

 От друга страна, когато клуб публикува своя баланс, списък на активи и дългове, се оказва, че играчите от академията в този баланс като активи изобщо не се вземат предвид. Така се стига до парадокса, че играчи като Меси, Бускетс, Шави и Иниеста, които са продукт на академията на клуба, според счетоводната характеристика не струват нищо.  Но това не е нищо повече от характеристика на счетоводството. Всички разбират, че Меси, Иниеста и ко не струват общо 0 евро. Това разбраха и банките, които отпуснаха заем на клуба, когато имаше нужда от "финансова инжекция", въз основа на стойността на активите му (в това число и играчите).